За нас

Хотелски комплекс „Белица” се намира в североизточната част на гр. Приморско, в непосредствена близост до златистия морски бряг „Перла”. Хотелът е пететажен и е изцяло реновиран предлага уют и отлични условия за отдих на семейства и младежи от месец май до месец октомври. Разполагаме и с две конферентни зали, които са много удобни за провеждане на различни организирани мероприятия.

Морският курорт Приморско е разположен в живописен залив на южното Черноморие. Намира се на 56 км. от Бургас. В близост са разположени   месността Беглик Таш, резерватите Ропотамо и Аркутино ,и града-музей Созопол известен със своята многовековна история и уникална архитектура,ваканционно селище Дюни и много други забележителности.

История на Приморско

Много често по брега могат да се намерят изхвърляни от морето парчета от древни керамични съдове. Тук са открити 4 светилища, 12 долмени и 10 могилни некропола.

Най-ранните исторически сведения за община Приморско са от III в. пр. Хр. При археологични разкопки през 1922 г. при устието на р. Ропотамо са открити останки от праисторическо езерно селище.

От времето на траките са останките на крепост, открити на десния бряг на реката, западно от вх. „Китка“.

На територията на днешна община Приморско по-късно съществува и римско селище. Намерен е хромел от бял варовиков шуплест морски камък.

През 2003 г. е открито дълго търсеното антично светилище на Ранули, наречено Бегликташ. То се намира при устието на р. Ропотамо и е най-дълго просъществувалото населено място в района. Според историците това е една от най-големите крепости-градове в България, която през Средновековието е била областен център. Зидовете на Ранули, извисяващи се на хълма, днес обграждат около 30 дка площ. През същата година на около 2 – 3 километра от крепостните му стени учените разкриват почти недокоснато от времето светилище-обсерватория, изградено от огромни частично обработени каменни късове, подредени в неправилни кръгове, като в определени дни на годината слънчевите лъчи проникват през процепите между тях. Локализирани са жертвеникът, олтарът, тронът и най-големият известен на науката долмен. Съоръжението е съградено през XIV век пр. Хр., като се смята, че е използвано до V век сл. Хр. То се определя от археолозите като най-ранното открито досега тракийско магелитно светилище в Югоизточна Тракия и Черноморското крайбрежия. Намерените керамични съдове там доказват, че още през III в. пр. Хр. тук се е осъществявала връзка с народите на остров Крит, Троя, Египет и други. Светилището му се свързва с култа към плодородието, Богинята-Майка и орфическото просвещение и обезсмъртяването на Хероя. Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и монтирани на място, а каменните плочи и блокове са подредени в уникални форми.

При падането на Българското царство под османска власт и завземането на крепостта Урдовиза, селищата югозападно от днешно Приморско (сред които Китен, Ясна поляна, Писменово) стават част от т. нар. област „Хасекията“ – свещените имоти на султан Мехмед I.

През 1879 г. на полуостров Кюпрюбурун е създадено селището Кюприя – сега град Приморско.

След Руско-турската освободителна война, съгласно решенията на Берлинския договор, много български територии остават в пределите на Османската Империя. Област „Хасекията“ е сред тях. Хиляди жители от Странджанския край по това време напускат селата си и се заселват в днешните земи на община Приморско и във вътрешността на България. Това са и едни от първите участници в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.

През 1910 г. се провеждат първите общински избори за кмет на с. Кюприя. Избран е Станчо Костадинов, който изиграва съдбовна роля за развитието на селото.

До 1912 г. българо-турската граница е минавала на 4 км от с. Кюприя през залива Атлиман, а в с. Алан Кайряк (Ясна поляна) е имало ГКПП.

При подмяната на имената на селища и градове в България от чужд произход с. Кюприя е преименувано на с. Приморско (съгл. Указ на Цар Борис III, „Държавен вестник“, 1934 г.).

През 1939 г. е построено пристанище, откъдето България изнася въглища, дърва, минни подпори и траверси за Турция и Гърция.

През 1957 г. започва строежа на Международния Младежки Център – Приморско, който е важен фактор в културното развитие на общината.

През 1981 г. по случай 1300 години от създаването на България с. Приморско е обявено за град (съгл. Указ № 2190/16.10.1981 г. на Държавния съвет на НРБ).

В периода от Съединението на България до средата на XX в. основни поминъци на местното население са дребно земеделие, скотовъдство, сезонна горска работа, добив на дървени въглища.

След 1944 г., когато се приема Закона за трудовото кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), животът и работата на жителите на община Приморско се променят. Внедрява се механизираното обработване на земята и събиране на реколтата, а стадата се уедряват. Създават се огромни овощни масиви, започва научна експлоатация и обновяване на горите.

Истинското начало на възраждането на този край започва с доброволното създаване на община Приморско през 1997 г. от град Приморско, с. Писменово, с. Ясна поляна и с. Ново Паничарево. През 2001 г. към тях доброволно се присъединяват с. Китен, а през 2002 г. и с. Веселие.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Приморско#История